Праисторическа иновация отбеляза голяма промяна в начина, по който се обличат хората, казват учени

-component-name= " редакторска записка " class= " editor-note inline-placeholder " data-article-gutter= " true " > Регистрирайте се за научния бюлетин на Wonder Theory на CNN. .

Иглата с очи - инструмент за шиене, изработен от кости, еленови рога или слонова кост, който се появява за първи път преди към 40 000 години в Южен Сибир - може да крие значими улики за началото на модата, откри ново изследване.

Изследователите са разгледали съществуващи археологически доказателства от десетки обекти в Европа, Близкия изток, Югоизточна Азия, Южна Африка и Австралия, където са били открити антични принадлежности, употребявани за правене на облекла, съгласно проучването, оповестено на 28 юни в списанието Science Advances. Обстоятелствата към иглите с очи повдигнаха редица въпроси.

„ Иглите с уши направиха шиенето по-ефективно и отразяваха появяването на вталени или приспособени облекла “, сподели водещият създател на проучването Иън Гилиган, почетен помощник в дисциплината археология в университета в Сидни в Австралия.

Съществуват обаче исторически доказателства за по-ранни принадлежности, които са били употребявани за правене на облекла, въпреки и с по-малка акуратност. „ Така за какво иглите с очи започнаха да се появяват в по-студените елементи на Евразия, когато климатът ставаше по-студен, отпреди към 40 000 години и водещ до пика на последния ледников интервал, преди към 22 000 години? “

Според Гилиган тази нараснала точност може да е послужила за цел оттатък приспособяването за праисторически хора: себеизразяване.

„ По време на по-студените елементи на последната ледникова ера хората трябваше да покриват телата си повече или по-малко непрекъснато “, сподели той, добавяйки, че облеклото би обезсилило някои обичайни способи за накичване на тялото за обществени цели, следени в доста общества на ловци и събирачи, като изобразяване по тялото, татуиране и скарификация.

„ След като хората би трябвало да носят облекла от самото начало поради студа, тогава по какъв начин ще се украсите? Как променяте външния си тип за обществени цели? И отговорът е, че премествате декорацията от повърхността на кожата върху повърхността на облеклата “, сподели Гилиган.

Според тази интерпретация иглите с очи, един от знаците на палеолита, не са просто шивашки принадлежности, само че и принадлежности за общественото и културно развиване на праисторическия човек.

Маркер за промяна

Иглите с очи не са били употребявани извънредно за декоративни цели, отбелязва новото изследване. Те също биха могли да бъдат употребявани за основаване на по-стегнато облекло или шивашки пластове като долни дрехи.

Археологически открития са разкрили по-стари принадлежности за шиене, като костни шила - които са просто заострени скотски кости, за които е открито, че са били употребявани за рязане на скотски кожи.

„ Не е належащо да имаме игли с уши, с цел да произвеждаме облекла “, сподели той. „ Сега знаем, че други технологии към този момент са съществували преди тях, което повдига въпроса за какво са изобретени иглите с очи. “

Има доказателства за декорация на облекла по време на последния ледников цикъл, добави Гилиган, цитирайки откриването на гробище покрай Москва, където скелети, за които се счита, че са на 30 000 години, са били украсени с хиляди пробити мъниста и черупки от слонова кост. „ По всяка възможност те са били пришити върху външната повърхнина на облеклата за декорация “, сподели той.

Това доказателство би подкрепило теорията, че иглите с очи играят роля в декорацията, без да изключват потреблението им за шиене. „ Тези две цели въобще не се изключват взаимно. И в действителност те вървят дружно “, сподели Гилиган. „ След като покриете тялото по-пълно, тогава би трябвало да прехвърлите декорацията върху облеклата, а иглите с очи биха били потребни и за двете. ”

Вероятно хипотезата в никакъв случай няма да откри материално удостоверение, защото най-старите облекла, намирани в миналото, са на към 5000 години - текстилните материали и кожата не могат да се запазят дълго време. Практиката обаче допуска доста по-ранна културна и обществена приложимост на облеклата, в сравнение с се смяташе до момента.

„ Дрехите получиха своята обществена цел едвам към края на последния ледников цикъл – ето за какво считаме, че облеклата за първи път са траяли да се употребяват от хората, когато не са били нужни за топлоизолация, към 12 000 години преди — сподели Гилиган.

„ Нашето изследване демонстрира, че иглите с очи са маркер за тази смяна във функционалността на облеклото, от термична до обществена нужда “, добави той.

Свързване с миналото

Това проучване е значимо освен тъй като ускорява смисъла на облеклото и облеклото за разбирането на развиването на човешките култури, само че и тъй като сближава другите гледни точки в изкуството и науката, сподели Лиза Фоли, помощник в университета в Гент и куратор на модата и текстила в Кралските музеи за изкуство и история в Брюксел, Белгия. Фоли не е взел участие в проучването.

Ейприл Ноуел, професор и почетен помощник на Lansdowne в катедрата по антропология на Университета на Виктория в Канада, сподели, че от време на време може да е мъчно за учените да оказват помощ на хората да се свържат с толкоз далечно минало като палеолита, а археолозите имат спомагателното предизвикателство да би трябвало да се възползват оптимално от всеки открит артефакт.

„ Предмети като облекла не се резервират в продължение на хиляди години, само че костите и иглите от слонова кост на мамут го вършат и те могат да ни опишат за софтуерните знания на нашите предшественици и методите, по които са се приспособили както към тяхната физическа, по този начин и към културна среда “, сподели Ноуел, който беше също не взе участие в изследването.

Именно тези типове предмети, с които всички можем да свържем, оказват помощ за хуманизирането на предишното, добави тя.

„ Освен материала, иглата с уши в действителност не се е трансформирала в на практика смисъл от хилядолетия “, сподели тя по имейл.